„Без наука, няма сполука“ – гласи народната мъдрост, разкриваща непресъхващия стремеж на българина към знанието. Това с особена сила се отнася за габровеца, чийто практичен, буден и предприемчив ум винаги е отделял важно място на образованието.
ОУ „Неофит Рилски“ има 93 годишна история, утвърдени традиции и богат принос в образователното дело на Габрово.
През 1925 година Габровската градска община започва строежа на ново училище Втора прогимназия в местността „Скокова поляна“.
На 29 септември 1927 година в града тържествено била открита Втора прогимназия. Не било трудно на училищното настоятелство да избере подходящо име за храма на образованието. Нарекли го на великия родолюбец и учител Неофит Рилски. Жив бил споменът за патриотичното му дело, както и знаменателните му думи: „… ако те забравя, Отечество, забравена да бъде десницата ми“. Такъв човек искали да бъде пример за децата им.
От създаването си до днес 93 есени училището гостоприемно отваря вратите си, за да въведе с любов своите възпитаници в тайнството на знанието. Започнало със седем паралелки от осем учители, в настоящия момент наброява 330 ученици, 27 учители, 16 паралелки и 3 полуинтернатни групи. В отделни години броят на обучаваните достига почти хиляда.
За 82-годишното си развитие училище „Неофит Рилски“ е създало богати традиции и има съществен принос в образователното дело на града.
Местоположението му в центъра на града, близостта с културни институти – музеи, кино, Драматичен театър, Детска школа по изкуствата, градска библиотека, Дом на културата, позволяват провеждане на разнообразни и интересни извънкласни форми за работа с учениците.
Преминало през много перипетии и промени, днес училището се стреми да отговори на предизвикателствата на новото време.
Неофит Рилски е български монах, учител и художник. Роден е през 1793 г. в гр. Банско. Светското му име е Никола Поппетров Бенин.
Неофит Рилски работи като учител на различни места в България. Васил Априлов го избира за пръв уредник на първото Габровско взаимно училище и е изпратен в Букурещ да изучи взаимоучителния метод. Преподава известно време в Габрово и същевременно прави първия успешен превод на Новия завет на новобългарски език. Учителства в Стара Загора, Габрово, Копривщица и Казанлък. Приема покана за учител по славянски езици в богословското училище на Халки и преподава от 1848 до 1852 г. От 1860 до 1864 г. е игумен на Рилския манастир.
–––––––––––––––––––––––––
• През 1835 г. издава „Болгарска граматика“ и „Таблици взаимоучителни“
• През 1836 г. създава първия български глобус.
• През 1837 г. излиза от печат „Краснописание“.
• През 1852 г. отпечатва „Словар греко-славянский“
• През 1875 г. издава „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“.
–––––––––––––––––––––––––-
Животът на Неофит Рилски е тясно свързан с българското училище. Той осъзнава необходимостта от строеж на училища и издаване на учебници. В Габровското училище стават ръководни редица негови дидактични принципи: да се цени личността на ученика, да има еднакво отношение към децата от различните социални слоеве, да се свързват изучаваните знания с нуждите на живота.
Скромността, любовта към науката, сърдечността към хората правят Неофит Рилски един от най-големите просветители по време на Възраждането.
Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир.
През месец април 1925 г. в местността Скокова поляна започва строежът на нова училищна сграда. С Протокол № 9 от 10.09.1926 г. Училищното настоятелство взема решение новопостроеното училище да носи името Втора прогимназия „Неофит Рилски“. Със заповед № 3013 Министерството на народната просвета разрешава откриването на училището, което тържествено отваря врати на 25.09.1927 г.
